Хакерите – престъпници, гении или революционери

През последните 30 години определението хакер се използва от медиите погрешно. С него отъждествяват индивиди или групи от хора, които влизат в чужди компютърни системи и като цяло се занимават с нелегална дейност. Липсата на технически познания при обикновените хора, както и споровете за употребата на термина, водят до появата на редица митове и всеобща параноя. Произходът на думата „хакер” идва от средата на миналия век. Като такива се определят хората с интерес към програмирането и компютърната техника и с опит в решаването на логически, програмни и схемотехнични задачи. За „хак” се смята интелигентно решение на дадената задача. Това и до ден днешен остава най-точното определение.

Хакер, използващ уменията си за нелегална дейност, бива наричан „кракер”. Малко известен факт е, че хакерите имат своя етика, ценности, в основата на които е свободата на словото – идеята, че всяка информация трябва да е достъпна до всекиго по всяко време. Част от тяхната философия е това един проблем да се решава само веднъж, а това решение да е достъпно за всеки и да спомага за решаването на бъдещи проблеми. Съвременните хакери често се разделят на три основни етични направления. „Белите шапки” са компютърни специалисти, често работещи за големи компании, които откриват пропуски в сигурността на различни системи, с цел те да бъдат коригирани. „Черните шапки” всъщност са кракерите. Те използват слабости в системите за извършване на криминални деяния. Терминът „сиви шапки” се отнася до хората, занимаващи се с дейности на предните две направления. Най-често те използват нелегални способи за откриване на пролуки в сигурността, но с намерението да съобщят на собствениците.

Предистория на хакерите

Още преди ерата на персоналния компютър се появява култура, вдъхновила хората, които започват да се наричат хакери. Този феномен се наричал телефонен фрийкинг (phone phreaking). Тайно общество от хора, които изследвали всички нива на аналоговата телефонна система и имащи за цел да я опознаят и използват по непредвидени дотогава начини. В края на 50-те години едно сляпо момче с перфектен слух открило, че подсвирквайки си четвъртото „ми“ над средно „до“ (2600 Hz) кара телефона му да прекъсва. Оказало се, че автоматичните телефонни централи, които наскоро заменили операторите, използват тази честота за маркиране на неизползвани линии за далечни разговори. Това поставило началото на фрийкинга и хора с добри технически познания започнали да сглобяват така наречените „сини кутии” – малки устройства с бутони от телефон, които възпроизвеждали определени тонове. С тяхна помощ станало възможно провеждането на разговори с всяка точка на света напълно безплатно, и то във време, в което международните разговори се смятали за лукс. Ражда се и техниката, по-късно използвана от най-добрите хакери и позната като „социално инженерство” – способността да надхитриш човек (най-често служител на компания) с цел извличане на информация или достъп до такава. След цяло десетилетие, в което телефонните фрийкове били малко и почти никому неизвестно общество, през 1971 се появява статия в списание Ескуайър, която води до тяхното полуляризиране и няколко ареста на известни техни дейци. На практика фрийкинга окончателно изчезва през 90-те, когато телефонните компании изместват служебните сигнали в много по-висока честотна лента.

Началото на компютърната революция

Един от най-известните фрийкове е Стив Уозниак. Впечатлен от статията, направила фрийкинга популярен, той започва да го практикува. Дори веднъж се обадил до Ватикана да търси Папата, който по това време спял. В началото на 70-те той започва да посещава първия клуб за домашно направени компютри. Там любителите на изчислителната техника обменяли идеи и опит, свързани с първите „микрокомпютри”. Преди тях компютрите били огромни машини, използвани за военни и индустриални цели. Без да търсят практическо приложение, първите хакери сглобили и измислили прототипите на персоналния компютър. Те направили различни програми, които свирели музика, рисували, играели игри и др. Един от тези прототипи бил първият Епъл, изцяло създаден от Уозниак, който по-късно бил убеден от своя приятел от гимназията Стив Джобс да започнат серийно производство. Така хакерите дали старт на индустрия, която по-късно завладяла целия свят.

Извън рамките на закона

До началото на 80-те на хакерите се гледало като на хора, които персонализират и използват компютърната техника по нови и иновативни начини, по подобие на предшестващите ги фрийкове. Това се променило с излизането на филма „Военни игри”, който станал блокбъстър през 83-та година. Главният герой е хакер, който получава достъп до компютрите, контролиращи ядрения арсенал на САЩ и едва не започва Третата световна война. Този фиктивен персонаж, както и все по-голямата роля на интернет в бизнеса прави хакерите опасни и нежелани от гледна точка на обикновените хора. Следва приемането на нови закони срещу „кибер престъпленията” и много арести, най-известният от които е на Кевин Митник. След като излежава няколкомесечна присъда за неоторизирано проникване и копиране на софтуер от мрежата на компанията DEC през 1988 г., е пуснат под специално наблюдение за 3 години. В края на този тригодишен срок се установило, че Митник проникнал в компютрите на телефонна компания, където били гласовите пощи на агентите, отговорни за следенето му. Преди да успеят да го арестуват, хакерът избягал и си създал нова самоличност в друг град. Той убягва на ФБР цели две години и половина, през които става най-издирваният човек за компютърни престъпления в историята на Щатите. Поради неоснователна параноя е държан при максимално строг режим над 4 години преди да мине делото, осем месеца от които е прекарал в карцер. През това време нямал достъп дори до телефон, тъй като съдията бил убеден, че чрез него Митник може да предизвика ядрена война – дело, възможно само в научната фантастика. Той е освободен през 2000 година, а по-късно основава собствена фирма за компютърна сигурност.

Анонимните

Наскоро придобила огромна популярност, групата „Анонимните” реализира най-голямата хакерска атака в историята на интернет. В отговор на спирането на един от най-големите и известни сайтове за споделяне на файлове, те свалят многобройни уеб страници на държавни агенции и частни компании. Групата се зародила през 2003 г. като общество от анонимни индивиди, изграждащи глобално съзнание. Всеки може да се присъедини или да заяви, че е член на групата, което е предпоставка за злоупотреби с името. Самите анонимни казват, че има многобройни такива случаи на хора, представящи се за членове, но те не действали съобразно изградения консенсус. Според тях, ако даден човек влезе в банка, за да я обере, и направи запис на извършваното, а после заяви „Аз съм човек”, това означава ли, че трябва да се обвинява цялото човечество. За своя емблема Анонимните избират маската на Гай Фолкс, популяризирана от известния комикс и филм „В като Вендета”, която символизира борбата срещу тираничната власт. Така те добавят още едно значение към думата хакер – активист, опониращ на статуквото на властта.


 



Коментари към новината

  • Смени картинката