Любовта към футбола не признава пречки

Всеизвестна е мъжката любов към футбола. Тя не признава граници, проблеми и пречки. Освен тръпката от гледането на футбол по телевизия и от трибуните, страстта се изразява на терена. Желанието за победа, миговете да си част от отбора са несравними за мъжете. Тази любов е способна на чудеса. Не са изключение случаите на подвизи, сътворени от тази горяща тръпка. Подобно чудо стана и в село Говедарци, община Самоков. 15 години в селището не е имало футболен отбор. Идеята разпалва местни младежи. Постепенно цялото село започва да работи за една кауза – „Рилец” Говедарци.

Естествено хубавите неща в днешно време не могат да се случат без помощта на инициатор с по-солидни възможности. Такъв се намира и в Говедарци – Георги Шуманов. Той със собствени средства и намирайки помощ от съратници, милеещи за футбола, успява да създаде клуб Рилец (Говедарци ). Следващата стъпка е взимането на местния стадион "Мальовица", за да бъде той само на клуба. От картофена нива ентусиастите го превръщат в стадион, сравним със съоръженията, на които се играе професионален футбол в България.

Всичко стартира от абсолютната нула - взимат се пръскачки и косачки, полива се теренът денонощно, докаран е и валяк, за да се изравни тревното покритие. Всеки един от футболистите и жителите на Говедарци се опитва да помага с каквото може, за да тръгне отборът и да носи радост в селото. Играчите усещат това, което предстои, след като се купуват екипи, топки и мрежи за вратите. Тогава удря и техният час.

Всички ентусиазирани започват да се подготвят за старта в първенството на „А” окръжна група. Всеки влага максимума от възможностите в тренировките, въпреки изтощителния работен ден за доста от футболистите. В тима идват и момчета от съседното село Маджаре и младежи от София, които имат баби в Говедарци, но и те като останалите са запалени от идеята за възраждането на този клуб от страстта, от любовта към футбола и не на последно място от очакванията на хората към тях да направят един боеспособен и достоен отбор, който да радва жителите на Говедарци.

Тимът е изграден предимно от млади момчета, които никога не са се занимавали професионално с футбол и няколко опитни играчи, тренирали преди време в различни клубове. Един месец е достатъчен за големия ден – първия официален двубой. Трудът, влаган през тези седмици, трябва да бъде показан на терена и пред жадните за футбол фенове. Рилец се изправи срещу обиграния и добре сработен тим на Гранит (Широки дол).

Момчетата на треньора Станислав Джамбазки (Тачо) показаха какво означава желание, борбеност и колективна игра. Те сякаш са играли цял живот заедно и въпреки многото пропуски побеждават съперника с минималното 1:0 за радост на близо 500 зрители, жители на село Говедарци. Сред новите любимци на Говедарци се отличават футболисти, работещи като инкасатори, полицаи, военни и дори в Спешна помощ в София. Ето и имената на играчите, които носят страстта на футбола в сърцата си: Старши треньор: Станислав Джамбазки (бивш футболист на Рилски спортист)

Вратари:
Ангел Джоргов (играл в Рилски Спортист)
Георги Крушарски ( инкасатор )

Защитници:
Валентин Джамбазки (играл в Рилски Спортист )
Захарин Грозданов (играл Левски - Долна Баня)
Теодор Джамбазки (играл в ЦСКА и Академик сф ) работещ в Спешна

помощ София
Атанас Галчев
Георги Янакиев
Георги Попов
Емил Бързанов
Халфове и Нападатели :
Спас Янакиев (военен )
Мартин Марков (студент играл в Септември Сф)
Ангел Кметски
Христо Галчев (полицаи )
Митко Тренчов (играл в Рилски Спортист)
Ангел Бързанов
Васил Бързанов
Станислав Крушарски (студент,играл в Септември Сф)
Георги Кленов
Георги Вучов

 

Конкретният случай е само едно от доказателствата за силната страст към футбола и несравнимата му сила. Подобни чудеса се случват и в пловдивските села. В района почти няма селище, което да няма свой представителен отбор. Тук тимовете започват от най-долното стъпало на българския футбол – „Б” окръжна група. Много от клубовете остават завинаги на това ниво. Цели четири са групите от над 10 отбора, разделени по райони в Пловдивско в т. нар. пета дивизия. Всички те са изградени от футболисти, стартирали от школите на пловдивските грандове, но нереализирани в големия футбол. Много от тях са намерили поприще далече от футбола, но страстта към любимата игра ги връща всяка събота и неделя отново на терена.



Коментари към новината

  • Смени картинката